Етично финансиране

Понятията „етични инвестиции” и „етично банкиране” получиха широко разпространение през последните години и особено след глобалната финансова криза с нейния апогей, фалита на една от най-големите инвестиционни банки Lehman Brothers през септември 2008 г.

Понятието „етични инвестиции” е по-старо от понятието „етично банкиране”. То се появи през 80-те години като отражение на желанието на определени слоеве от населението в развитите страни да не предоставят своите спестявания на финансови институти, които в една или друга степен са свързани с финансирането на гонката във въоръжаването вследствие на тогавашното противопоставяне на Изтока и Запада, както и с финансирането на атомната енергетика. След трагедията в Чернобил през април 1986 г. се разгърна широка обществена дискусия за вредите, които атомната енергетика причинява на околната среда. Това породи и масово протестно движение за преосмисляне на отношението на обществото към природата. По подобие на широко разпространената практика да се бойкотира един или друг продукт респ. неговия производител по определени причини, през 80-те години започна да се формира движение за бойкотиране на финансови институти, ангажирани в сферата на военната индустрия, в атомната енергетика, в нефтодобивната промишленост, използваща платформи в крайбрежните шелфове, причиняващи тяхното периодично замърсяване, във финансирането на други стопански дейности, водеща до нарушаване на природното равновесие, предоставящи кредити на страни, в които се нарушават правата на човека, използва се детски труд и т.н. Това на свой ред породи необходимостта от намирането на организационни форми за канализиране на потока от парични средства, отклонени от традиционния банков сектор, което способства за рязко повишаване на вниманието на обществото към „етичните банки”, една рядка форма в тогавашната банкова дейност. През следващите десетилетия бяха учредени многобройни „етични банки”, което доведе до формирането на все още малък по размери, но с нарастващо стопанско и социално движение алтернативен банков пазар.

В „етичните инвестиции” се отразява и своего рода укрепване на самочувствието на дребния спестител по отношение на банките. Ако досега той е разглеждал банките като единствено място за съхраняване на своите спестявания, то сега той все по-силно осъзнава, че не той, а банките са в крайна степен зависими от него , от готовността му да предостави на тях тези спестявания, както и това, че спестяванията могат да бъдат инвестирани така, че да бъдат от полза за цялото общество, а не да бъдат използвани от традиционните банки за постигане на техните тесни корпоративни интереси.

Това осъзнаване на „силата на кредитора” от страна на дребния спестител изменя радикално не само отношенията между спестителите и банките, но и поражда появяването на нови банки с коренно различни цели и нови бизнес-модели.

Понятието „етични инвестиции” е сравнително близко на понятието „екологично съобразни инвестиции”, но не е идентично с него. Докато за разграничаването на „етичните инвестиции” от други понятия се използват определени „етични критерии”, то при „екологично съобразните инвестиции” в повечето случаи се прилагат чисто екологични критерии.

Под „етично банкиране” следва да се разбира целия спектър на банкова дейност, подчинена на формирането на парични средства и тяхното въвличане в стопански оборот на основата на спазването на ясно формулирани етични критерии. Неговото развитие през последните години е също така резултат на протестна реакция на обществото, на протестно движение срещу етаблираните банки, използващи една значителна част от спестяванията на населението за финансови спекулации с цел реализация на високи печалби.

В най-общи линии „етичните инвестиции” имат за цел насочването на паричния ресурс, формиран под формата на спестявания на населението към финансирането на стопанска дейност, съответстваща на ценностна система, в центъра на която стои човекът с неговите материални и духовни потребности. Те следва да се разглеждат като алтернатива на инвестициите с цел постигане на максимална индивидуална печалба, поради което те често се разглеждат като „инвестиции за общото благо”.

За разлика от традиционните банки, осъществяващи своята дейност с цел увеличаване на пазарната цена на инвестирания от техните акционери капитал и увеличаване на реализираната печалба, етичните банки си поставят за цел чрез привличане на спестяванията на хората да формират кредитен ресурс, който да бъде насочен, както в стопанската, така и в социалната сфера на основата на ясно формулирани икономически и етични критерии.

Етичните банки ограничават своята дейност до класическите банкови операции – набирането на влогове от населението и предоставянето на кредити, както и представянето на банкови услуги като плащания, съхраняване на ценни книжа и др. Етичните банки не участвуват в спекулативната търговия с финансови инструменти, както за сметка на клиента, така и за собствена сметка.

Инициаторите на етичните банки считат, че парите следва да продължат да изпълняват своята функция на платежно средство, но не да бъдат превръщани в стока, обект на спекулативна търговия на финансовите пазари.

Етичните банки не участвуват в спекулативната търговия със суровини и хранителни продукти, водеща до неестествено повишаване на техните цени с отрицателни последствия за значителна част от населението на света, и на първо място в слаборазвитите в икономическо отношение страни.

Те не инвестират своята свободна ликвидност в държавни облигации на страни, неотговарящи на критериите за устойчиво развитие, нарушаващи правата на човека и ограничаващи свободата на индивида, както и с широко разпространена корупция. За тази цел някои от етичните банки ползуват класации на страните в зависимост от тяхното съответствие на критериите за устойчиво развитие /екология, социална система и социална политика, качество на управлението на правителството/.

Етичните банки не инвестират и в корпоративни облигации на фирми, които чрез своята дейност или съучастия в капитала на други фирми, не съотвестват на критериите на техния вътрешен етичен кодекс. Като правило, те разработват списъци от стопански дейности, фирми и страни, които са неприемливи за тях, поради несъотвествие с този кодекс.

За разлика от традиционните банки, в етичните банки лихвите по депозитите са на много ниско ниво, в някои от тях вложителите се отказват доброволно от тях или те просто са премахнати, като реализираната по този начин печалба се използува за финансиране на проекти с висока обществена значимост и в интерес на обществото като цяло.

Отпускането на кредити от етичните банки става не само на основата на проверка на платежоспособността на кредитополучателя, но и на основата на определени етични критерии. Целта на кредитирането е да се финансират на първо място проекти, които са в полза за цялото общество, което по своята същност е нова парадигма, нов модел на мислене в банковата сфера.

Бизнес-моделът на етичните банки не се базира на господствуващата в банковата сфера концепция за продажба на банкови продукти и услуги, където ролята на банковия служител е сведена до ролята му на обикновен продавач, прилагащ често „агресивни” методи на продажба, а на концепцията за подпомагане на реализацията на иновативни бизнес-идеи и социални иновации с положителни последствия на обществото. На практика, етичните банки са своеобразни стопански и социални „инкубатори”, работещи на основата на морални принципи.

Повечето от етичните банки са организирани и регистрирани като кооперации, притежаващи банков лиценз. Така например, етичната банка в Австрия ще бъде акционерно дружество, чийто единствен акционер ще бъде кооперация, което ще гарантира прилагането на демократичните принципи на управление на кооперацията.

Етичните банки не подпомагат финансово политически партии и се придържат последователно към принципа на политическия неутралитет.

Създаването на една институция за „етично финансиране на предприемачеството “ е проект с голяма степен на сложност, реализацията на който изисква както много време, така и многоброен проектен екип с висока професионална квалификация и практически опит. Затова се наложи мнението, проектният екип да се формира като „Клъстер за етично финансиране на предприемачеството /КЕФП/, регистриран като Сдружение на физически и юридически лица.

Бъдещата етична банка е замислена като:

  • Банка на дребното акционерно участие, където не само максималният размер на притежавания от едно отделно физическо или юридическо лице е ограничено, например между 1% и 3%, но където не съществува възможност за концентрация на акционерното участие чрез покупко-продажба на акции;
  • Банка, формирането на капитала на която, както акционерен, така и заемен,
  • отпускането на кредити се осъществяват на основата на конкретни, зафиксирани в нейния устав етични критерии в съответствие с придържане на принципа на висока технологична иновативност;
  • Банка, набираща своя капитал и алокираща го в националната икономика с цел нейното високотехнологично развитие при спазване на нормите за достоен и пълноценен човешки живот;
  • Банка, функционираща на основата на оптималното използуване на възможностите на дигитализацията по подобие на получилите в последно време широко разпространение „смартфон” банки;
  • Банка, свързана с бизнес-мрежата на българите по света както за генериране на нови бизнес-идеи, но и начини за финансиране на тяхната реализация;
  • Банка, основаваща се както на високата технологична грамотност на своите служители, но и всестранно подпомагаща нейното формиране в клиентите на банката.

Етичната банка – съвременен прочит на популярните банки?

Да сметнем, че онова преливане на пусто в празно и обратно по повод дали България е в Европа или се кани да влезе в Европа и дали ще ни приемат в Европа, вече е заминало безвъзвратно. Въпреки 500-те години, преживени под ярема и ятагана на османлиите, България за много кратко време отново се вписва в цялото културно и стопанско многообразие на континента. Най-будните и амбициозни българи се образоват във Виена и Париж, учат се на търговия в борсите на Лондон и Амстердам, а творците се прекланят и усвояват  ренесансовите постижения на Рим и Мадрид…

В същото време българинът с известна носталгия се прощава със занаятите на прадедите си и прекрачва прага на Добри Фабрикаджията, за да се запознае с едрото индустриално производство. Но пъпната връв със занаятчийството не се къса окончателно, по браншове и интереси дребните производители се обединяват в задруги, кооперации, сдружения… Ако по-големите предприятия се правят с кредите от големите банки, то нишата за малките предприемчиви хора се запълва с адекватни финансови структури. По примера на Германия, където в средата на 19 век е създадена първата популярна банка, през 1903 година в София е регистрирана и българската й „посестрима“. Само за 15 години, през които младата българска държава преживява и три войни – Балканска, Междусъюзническа и Първата световна, техният брой вече достига 50, а две от тях дори имат седалище и в селата.

След две-три десетилетия на икономически и финансови кризи не е зле да си припомним някои от моралните постулати на популярното банкиране и кооперативното кредитиране от онова време и с какво те кореспондират със съвременното явление, наречено „Етична банка“. Нека разлистим аналите на пловдивското банково дело. Шест години преди Освобождението в града под тепетата е създадено Дружество „Пчела“. От самото наименование вече можем да направим заключение на кои качества разчитат инициаторите, които си поставят за цел задружното кредитно подпомагане и общите търговски начинания. Следва „Селска банка“ – два милиона капитал в 2000 акции по 1000 лева, пласирани предимно между селските стопани от Южна България. Банката търгува и доставя стоки и материали, осигурява леснодостъпен кредит. Сходни идеи са заложени и в Кооперативната банка „Задруга“ от 1920 година, чиито членове само за 6 години нарастват от 26 души на 607.

Най-значително и особено място тогава заема и учредената на 1 декември 1913 година Пловдивска популярна банка /“кооперативно сдружение за кредит и доставка“/, която си поставя за цел „икономическото, стопанското, търговското и промишленото засилване на българския елемент в града“. Четвърт век по-късно, когато отбелязва своя първи юбилей, освен показателите, характеризиращи нейния възход като една от най-солидните кредитни кооперации в страната, прави впечатление и водещото й място в обществения и стопански живот. Раздадените за този период кредити от 1 300 000 000 лева са използвани основно в стопанското и архитектурно-строителното развитие на Пловдив. Банката е основен участник в кредитирането на автобусното движение, в изграждането на нови палати в Пловдивския международен панаир, в строителството на най-модерните за онези времена търговски градски хали в България. Банката има сериозен принос в изграждането на материалната база в образователната сфера – строителството на Търговската гимназия, на Практическото промишлено училище, на Техникума по дървообработване.

Малко наивна от днешна гледна точка, но пък много трогателна оценка за ролята на тези банки може да се прочете в „Пловдивски общински вестник“ от 22 декември 1926 година: „Благодарение на Популярната банка и Банка „Задруга“, закриха се много лихварски капани из Пловдив, подпомогнаха се много занаятчии и търговци, които дотогава се огъваха под непосилния гнет на тежкото лихварство“.

Какво се крие зад тази оценка? Преди всичко такава е водещата философия на нашите  популярните банки. Кредитът, който те раздават, най-често отива у малоимотни хора и в повечето случаи има социален характер. Да, той има поръчител или опека на имот, но водещото разбиране е, че не е обществено оправдано една кооперативна организация да продава имот на свои членове заради забавен или невърнат кредит. Практикува се един чисто човешки подход: най-правилен кредит е този не по имотно състояние, а по очакван и предполагаем доход. Затова на лозаря падежът трябва да бъде не на пролет, а на есен, след гроздобера. Тогава пък ще се даде кредит на кръчмаря, защото му е времето да купува грозде и вино…

Нека да прелистим набързо страниците напред и да защриховаме характеристиката на днешните етични банки. Те си поставят за основна цел  привличане на кредитен ресурс, който се пренасочва както стопанската, така и в социалната сфера. Повечето етични банки са регистрирани като кооперации, които притежават банков лиценз, те използват активно съвременните социални мрежи в интернет за привличането на свои членове  и за разработването на нови проекти. В тази своя стратегия те много разчитат на своите акционери, които работят в сферата на възобновяемите източници на енергия, биологичното земеделие, екологичните храни, особено внимание се отделя и на социално значими за региона проекти – увеселителни паркове, здравни заведения, училища и детски градини, екологичен градски транспорт и т.н.

Със своя човешки облик този бизнес модел на банкиране намира все повече последователи сред хората, които представляват средната класа в едно общество – малкия и средния бизнес, научни работници, студенти и преподаватели, държавни чиновници, интелектуалци, пенсионери. А и по време на световната финансова криза се оказа, че този вид банки са много по-издръжливи отколкото онези, „твърде големи, за да фалират“, и които глътнаха стотици милиарди на данъкоплатците, за да ги задържат изправени….