Notice: Use of undefined constant php - assumed 'php' in /home/kefp/public_html/wp-content/themes/bizzboss/header.php on line 1
Етично финансиране – АЕФ
Етично финансиране

Понятията „етични инвестиции“ и „етично банкиране“ получиха широко разпространение през последните години и особено след глобалната финансова криза с нейния апогей, фалита на една от най-големите инвестиционни банки Lehman Brothers през септември 2008 г.

Понятието „етични инвестиции“ е по-старо от понятието „етично банкиране“. То се появява през 80-те години като отражение на желанието на някои слоеве от населението на развитите страни да не предоставят своите спестявания на финансови институти, които в една или друга степен са свързани с финансирането на гонката във въоръжаването вследствие на тогавашното противопоставяне на Изтока и Запада, както и с финансирането на атомната енергетика. След трагедията в Чернобил през април 1986 г. се разгръща широка обществена дискусия за вредите, които атомната енергетика причинява на околната среда. Това породи и масово протестно движение за преосмисляне на отношението на обществото към природата. Подобно на широко разпространената практика да бойкотирате една или друга продукт, респ. неговия производител по определени причини, през 80-те години започна да се създава движение за бойкотиране на финансови институти, ангажирани в областта на военната индустрия, в атомната енергетика, в нефтодобивната промишленост, използвайки платформите на крайбрежните шелфове, причиняващи тяхното периодично замърсяване, в финансирането на други стопански дейности, до нарушаване на природното равновесие, предоставящи кредити на страни, в които се нарушават правата на човека, се използват деца и т.н. Това на свой ред създава необходимостта от намиране на организационни форми за канализиране на потока от парични средства, отклонени от традиционния банков сектор, което спомага за повишаване на вниманието на обществото към „етичните банки“, което е слаба форма в тогавашната банкова дейност. През следващите десетилетия бяха учредени многобройни „етични банки“,

В „етичните инвестиции“ се отразява и укрепва самочувствието на дребния спестител по отношение на банките. Ако досега той е разглеждал банките като единствено място за съхранение на техните спестявания, то сега все по-силно осъзнава, че не той и банките са в крайна сметка зависими от него, от готовността му да предостави на тях тези спестявания, както и че спестяванията могат да бъдат инвестирани така, че да бъдат полезни за цялото общество, а не да бъдат използвани от традиционните банки за постигане на техните тесни корпоративни интереси.

Това осъзнаване на „силата на кредитора“ от страна на дребния спестител изменя радикално не само отношенията между спестителите и банките, но и предизвиква появата на нови банки с коренно различни цели и нови бизнес модели.

Понятието „етични инвестиции“ е сравнително близко до понятието „екологично съобразни инвестиции“, но не е идентично с него. Докато по отношение на разграничаването на „етичните инвестиции“ от други понятия се използват определени „етични критерии“, при екологичните съображения инвестициите в повечето случаи се прилагат чисто екологични критерии.

Под „етично банкиране“ следва да се разбира целият спектър на банковата дейност, подчинен на формирането на парични средства и тяхното включване в стопански оборот на основата на спазването на ясно формулирани етични критерии. Неговото развитие през последните години също е резултат от протестната реакция на обществото, на протестния трафик срещу настанените банки, които използват една значителна част от спестяванията на населението за финансови спекулации с цел реализиране на високи печалби.

В най-общи линии „етичните инвестиции“ имат за цел насочването на паричните ресурси, формирани във формата на спестявания на населението към финансирането на стопанска дейност, съответстваща на ценностна система, в центъра на която стои човекът с неговите материални и духовни нужди. Те следва да се разглеждат като алтернатива на инвестициите с цел постигане на максимална индивидуална печалба, поради което те често се разглеждат като „инвестиции за общото благо“.

За разлика от традиционните банки, които осъществяват дейността си с цел увеличаване на пазарната цена на инвестирания от техните акционери капитал и увеличаване на реализираната печалба, етичните банки си поставят за цел чрез привличане на спестяванията на хората да формират кредитен ресурс, който да бъде насочен както в стопанската, така и в социалната сфера на основата на ясно формулирани икономически и етични критерии.

Етичните банки ограничават дейността си до класическите банкови операции – набирането на влогове от населението и предоставянето на кредити, както и представянето на банкови услуги като плащания, съхранение на ценни книжа и др. Етичните банки не участват в спекулативната търговия с финансови инструменти, както за сметка на клиента, така и за своя сметка.

Инициаторите на етичните банки смятат, че парите следва да продължат да изпълняват своята функция на платежен инструмент, но да не бъдат превърнати в стока, обект на спекулативна търговия на финансовите пазари.

Етичните банки не участват в спекулативната търговия със суровини и хранителни продукти, което води до неестествено повишаване на техните цени с отрицателни последици за значителна част от населението на света и най-вече в слабо развитите в икономическо отношение страни.

Те не инвестират в свободна ликвидност в държавни облигации на страни, които не отговарят на критериите за устойчиво развитие, нарушаващи човешките права и ограничаващи свободата на индивида, както и широкоразпространена корупция. За тази цел някои от етичните банки ползват класациите на страните, в зависимост от съответствието им със критериите за устойчиво развитие / екология, социална система и социална политика, качество на управлението на правителството /.

Етичните банки не инвестират и в корпоративни облигации на фирми, които чрез своята дейност или съучастие в капитала на други фирми не съответстват на критериите на техния вътрешен етичен кодекс. Като правило, те разработват списъци от стопански дейности, фирми и страни, които са неприемливи за тях поради неспазване на този кодекс.

За разлика от традиционните банки, в етичните банки лихвите по депозитите са на много ниско ниво, в някои от които инвеститорите отказват доброволно от тях, или те просто са премахнати, като реализираната по този начин печалба се използва за финансиране на проекти с висока обществена значимост и в интерес на обществото като цяло.

Отпускането на заеми от етичните банки става не само на базата на проверка на платежоспособността на кредитополучателя, но и въз основа на определени етични критерии. Целта на кредитирането е да се финансират на първо място проекти, които са в полза на цялото общество, което по своята същност е нова парадигма, нов модел на мислене в банковата сфера.

Бизнес моделът на етичните банки не се основава на концепцията за продажба на банкови продукти и услуги, при която ролята на банковия служител е ограничена до ролята му на обикновен продавач, прилагащ често „агресивни“ методи на продажба, а на концепцията за подпомагане реализацията на иновативни бизнес идеи и социални иновации с положителни последици за обществото. На практика етичните банки са известни икономически и социални „инкубатори“, работещи на основата на морални принципи.

Повечето от етичните банки са организирани и регистрирани като кооперации, притежаващи банков лиценз. Така например, етичната банка в Австрия ще бъде акционерно дружество, чийто единствен акционер ще бъде кооперация, което ще гарантира прилагането на демократичните принципи на управление на кооперацията.

Етичните банки не подпомагат финансово политическите партии и се придържат последователно към принципа на политическата неутралност.

Създаването на една институция за „етично финансиране на предприемачеството“ е проект с голяма степен на сложност, реализацията на която изисква много време, както и многобройни проекти с висока професионална квалификация и практически опит. Затова се наложи становището, проектният екип да бъде формиран като „Асоциация за етично финансиране“ (АЕФ), регистриран като Сдружение на физически и юридически лица.

Бъдещата етична банка е замислена като:

  • Когато съществува не само възможност за концентрация на дялово участие чрез покупка и продажба на дялове, което е ограничено, например между 1% и 3%;
  • Банка, образувайки капитала, който както акционерен, така и заемен,
  • предоставянето на кредити се осъществява на основата на конкретни, заложени в нейния статут етични критерии в съответствие с принципа за високата технологична иновация;
  • Банка, набираща своя капитал и алокираща го в националната икономика с цел нейното високотехнологично развитие при спазване на нормите за достоен и пълноценен човешки живот;
  • Банка, функционираща на основата на оптималното използване на възможностите за дигитализация по подобие на получените в последно време широко разпространение на „смартфон“ банки;
  • Банка, свързана с бизнес мрежата на българите по света, както за генериране на нови бизнес идеи, но и начини за финансиране на реализацията им;
  • Банка, основаваща се на високата технологична грамотност на своите служители, но всестранно подпомагаща нейното формиране в клиентите на банката.

Етичната банка – съвременен прочит на популярните банки?

Да сметнем, че онова преливане на пусто в празно и обратно по повод дали България е в Европа или се кани да влезе в Европа и дали ще ни приемат в Европа, вече е заминало безвъзвратно. Въпреки 500-те години, преживени под ярема и ятагана на османлиите, България за много кратко време отново се вписва в цялото културно и стопанско многообразие на континента. Най-будните и амбициозни българи се образоват във Виена и Париж, учат се на търговия в борсите на Лондон и Амстердам, а творците се прекланят и усвояват  ренесансовите постижения на Рим и Мадрид…

В същото време българинът с известна носталгия се прощава със занаятите на прадедите си и прекрачва прага на Добри Фабрикаджията, за да се запознае с едрото индустриално производство. Но пъпната връв със занаятчийството не се къса окончателно, по браншове и интереси дребните производители се обединяват в задруги, кооперации, сдружения… Ако по-големите предприятия се правят с кредите от големите банки, то нишата за малките предприемчиви хора се запълва с адекватни финансови структури. По примера на Германия, където в средата на 19 век е създадена първата популярна банка, през 1903 година в София е регистрирана и българската й „посестрима“. Само за 15 години, през които младата българска държава преживява и три войни – Балканска, Междусъюзническа и Първата световна, техният брой вече достига 50, а две от тях дори имат седалище и в селата.

След две-три десетилетия на икономически и финансови кризи не е зле да си припомним някои от моралните постулати на популярното банкиране и кооперативното кредитиране от онова време и с какво те кореспондират със съвременното явление, наречено „Етична банка“. Нека разлистим аналите на пловдивското банково дело. Шест години преди Освобождението в града под тепетата е създадено Дружество „Пчела“. От самото наименование вече можем да направим заключение на кои качества разчитат инициаторите, които си поставят за цел задружното кредитно подпомагане и общите търговски начинания. Следва „Селска банка“ – два милиона капитал в 2000 акции по 1000 лева, пласирани предимно между селските стопани от Южна България. Банката търгува и доставя стоки и материали, осигурява леснодостъпен кредит. Сходни идеи са заложени и в Кооперативната банка „Задруга“ от 1920 година, чиито членове само за 6 години нарастват от 26 души на 607.

Най-значително и особено място тогава заема и учредената на 1 декември 1913 година Пловдивска популярна банка /“кооперативно сдружение за кредит и доставка“/, която си поставя за цел „икономическото, стопанското, търговското и промишленото засилване на българския елемент в града“. Четвърт век по-късно, когато отбелязва своя първи юбилей, освен показателите, характеризиращи нейния възход като една от най-солидните кредитни кооперации в страната, прави впечатление и водещото й място в обществения и стопански живот. Раздадените за този период кредити от 1 300 000 000 лева са използвани основно в стопанското и архитектурно-строителното развитие на Пловдив. Банката е основен участник в кредитирането на автобусното движение, в изграждането на нови палати в Пловдивския международен панаир, в строителството на най-модерните за онези времена търговски градски хали в България. Банката има сериозен принос в изграждането на материалната база в образователната сфера – строителството на Търговската гимназия, на Практическото промишлено училище, на Техникума по дървообработване.

Малко наивна от днешна гледна точка, но пък много трогателна оценка за ролята на тези банки може да се прочете в „Пловдивски общински вестник“ от 22 декември 1926 година: „Благодарение на Популярната банка и Банка „Задруга“, закриха се много лихварски капани из Пловдив, подпомогнаха се много занаятчии и търговци, които дотогава се огъваха под непосилния гнет на тежкото лихварство“.

Какво се крие зад тази оценка? Преди всичко такава е водещата философия на нашите  популярните банки. Кредитът, който те раздават, най-често отива у малоимотни хора и в повечето случаи има социален характер. Да, той има поръчител или опека на имот, но водещото разбиране е, че не е обществено оправдано една кооперативна организация да продава имот на свои членове заради забавен или невърнат кредит. Практикува се един чисто човешки подход: най-правилен кредит е този не по имотно състояние, а по очакван и предполагаем доход. Затова на лозаря падежът трябва да бъде не на пролет, а на есен, след гроздобера. Тогава пък ще се даде кредит на кръчмаря, защото му е времето да купува грозде и вино…

Нека да прелистим набързо страниците напред и да защриховаме характеристиката на днешните етични банки. Те си поставят за основна цел  привличане на кредитен ресурс, който се пренасочва както стопанската, така и в социалната сфера. Повечето етични банки са регистрирани като кооперации, които притежават банков лиценз, те използват активно съвременните социални мрежи в интернет за привличането на свои членове  и за разработването на нови проекти. В тази своя стратегия те много разчитат на своите акционери, които работят в сферата на възобновяемите източници на енергия, биологичното земеделие, екологичните храни, особено внимание се отделя и на социално значими за региона проекти – увеселителни паркове, здравни заведения, училища и детски градини, екологичен градски транспорт и т.н.

Със своята човешка облик този бизнес модел на банкиране се сблъсква все повече с хората, които представляват средната класа в едно общество – малък и среден бизнес, научни работници, студенти и преподаватели, държавни чиновници, интелектуалци, пенсионери. А и по време на световната финансова криза се оказа, че тези банки са много по-издръжливи от онези, „твърде големи, за да фалират“, и които хвърлиха стотици милиарди на данъкоплатците, за да ги задържат изправени ….